Едно от нещата, които Лилава Тара ни напомня, е да си спомним кои сме ние всъщност, жените. Тя ни подкрепя в това да си позволим да свалим маските и да живеем в истинност и автентичност, следвайки своята естествена женска природа.

Жените от малки са възпитавани и приучавани да бъдат постоянни, да бъдат стабилни, да не проявяват емоции и капризи, да не сменят настроенията и желанията си. Но женската енергия е като сменящите се сезони в природата, като времето, което днес може да е слънчево, а утре – дъждовно и облачно, като цветята, които цъфтят, прецъфтяват и после отново напупват, за да разцъфнат в красота и аромат.

Нима можем да очакваме едно цвете да е вечно в цъфтеж? Нима можем да очакваме една жена да е постоянна, непроменяща се и без емоции? Знаем как във фолклора на различните нации жената е оприличавана на майката Земя, на майката Природа или на цвете. И именно заради красотата й, аромата й и разнообразието на вечно променящата й се природа, може да се каже, че пълноценно изявяваща женската си енергия е тази жена, която си позволява да бъде постоянна единствено в непостоянството на своята природа.