Тантра

Друга будистка история я описва като млада жена на име Йеше Гава, която прекарва живота си в медитация, за да води хората към нирвана, докато не стане Тара, спасителката. В тази история по време на своите прераждания Тара отказва да стане мъж, за да може да демонстрира способността на жените да постигнат просветление.

Във Ваджраяна тя се смята за Буда, а Тара Тантра я описва като ‘майка, която ражда будите на трите времена’, която също така е ‘отвъд сансара и нирвана’. Тя е едно от най-важните женски божества във Ваджраяна и се среща в източници като Mañjuśrīmūlakalpa и Guhyasamāja Tantra. Ключови индийски текстове на Ваджраяна, които се фокусират върху Тара, включват Тантра, която е източникът на всички функции на Тара.

Името Тара, буквално означава ‘звезда’ или ‘планета’ и следователно тя се свързва с навигацията и пътуването, както буквално, така и метафорично, като духовно преминаване към ‘другата страна’ на океана на съществуването (просветление). На тибетски тя е известна буквално, като ‘онази, която спасява’. В 108-те имена на Светата Тара, Тара е ‘Водачът на керваните, който показва пътя на онези, които са го изгубили’ и тя е наречена Дхрува, санскритското име за Полярната звезда. Поради връзката си с навигацията и пътуването, тя е популярна като спасител и защитник от опасности. В съвременния тибетски будизъм Тара е едно от най-популярните божества, към които се обръщат за помощ както миряни, така и монаси.

В рамките на тибетския будизъм Тара се появява в много форми, всяка от които е свързана с определени цветове, символи и полезни дейности. Като Зелена Тара тя предлага помощ и защита от всички нещастни обстоятелства, които човек може да срещне в света на страданието. Като Бяла Тара тя изразява майчинско състрадание и предлага изцеление на същества, които са наранени, психически или физически. Освен това Бяла Тара се свързва с дълголетието, борбата с болестите и пречистването. Червена Тара се свързва със силата, контролирането и влиянието върху другите, както и с трансформацията на желанието в състрадание. А проявлението на Синя Тара (Ekajati) е свирепа жена защитник, чието призоваване унищожава всички препятствия.

Според някои тълкувания, майчинството е централно за концепцията на Тара. Титлите й включват ‘любяща майка’, ‘върховна майка’, ‘майка на света’, ‘универсална майка’ и ‘майката на всички буди’. Като такава, Тара въплъщава много от качествата на женския принцип. Тя е известна и като Майката на милостта и състраданието. Тя е източникът, женският аспект на вселената, който ражда топлина, състрадание и облекчение от лошата карма, преживявана от обикновените същества в циклично съществуване. Тя поражда, подхранва, усмихва се на жизнеността на творението и изпитва съчувствие към всички същества, както майката към децата си.

Според Благородната сутра ‘Тара, която предпазва от осемте опасности’ (Āryatārāṣṭaghoratāraṇīsūtra), осемте опасности (aṣṭaghora) са: лъвове, слонове, огън, змии, разбойници, води, инфекциозни болести и демони. Тази сутра също съдържа заклинание (дхарани ), което се пее, за да се призове защитата на Тара.

В тибетския будизъм всяка от тези външни опасности е свързана и с вътрешно психологическо значение. Като такива, лъвовете представляват гордост, дивите слонове представляват заблуда, огньовете представляват гняв, змиите представляват ревност, бандитите представляват погрешни възгледи, робството представлява алчност, наводненията представляват желание и привързаност, а злите духове и демоните представляват съмнения.

Тара също става тантрическо божество, чиито тайни практики и тантрически садхани са използвани от монаси и йоги, за да развият нейните пробудени качества в себе си, което в крайна сметка води до състояние на Буда.

Друго качество, което Тара споделя с женските духове (като дакини), е игривостта. Както Джон Блофелд обяснява в Бодхисатва на състраданието, Тара често е изобразявана като млада шестнадесетгодишна жена-момиче. Тя често се проявява в живота на практикуващите дхарма, когато те приемат себе си или духовния път твърде сериозно. Има тибетски приказки, в които тя се надсмива над себеправедността или си прави шеги с онези, на които им липсва благоговение към женското начало

Може да се проследят много различни линии на Tārā Tantras, т.е. писанията на Тара, използвани като тантрически садхани. Например, Тара садхана е разкрита на Тилопа (988–1069 г. сл. н. е.), който е човешкият баща на Карма Кагю, а Атиса, великият преводач и основател на школата Кадампа на тибетския будизъм, е бил страстен поклонник на Тара. Той съставя възхвала за нея и три Тара садхани. Може да се каже, че Тара, като тантрическа практика бързо се разпространява от около 7 век сл. н. е. нататък и остава важна част от ваджраяна будизма до ден днешен.